Блогът включва мои лични интереси,новини,забавления,любопитни статии и снимки.
Постинги в блога
01.04.2010 10:23 -
Образованието, първата работа и професионалното развитие
Дали ако сте завършили икономика и първата ви работа е счетоводител, бъдещото ви професионално развитие ще е свързано със счетоводството? Първата работа и образованието са определящи, но не са всичко, от което зависи бъдещето ви.
В днешно време, особено в България, е ужасно трудно за един млад и амбициозен човек да си намери хубава първа работа и то по специалността, която учи. Липсата на подходяща работа, нуждата от финансови постъпления и депресията, която обхваща много безработни младежи ги карат да си търсят каквато и да е работа. Така бъдещи инженери, медици, адвокати на практика учат, за да бъдат продавачи, сервитьори, промоутъри и т.н. Но тези професии се оказват по-скоро временно решение и алтернативен вариант за печелене на пари по време на студентските години. След дипломирането си малко са хората, които се примиряват с идеята да вършат черна работа за дребни пари.
След завършването обикновено човек навлиза в една нова фаза, в която предстои да започне своята първа истинска работа по специалността, която е учил. Някои успяват благодарение на уменията и късмета си, други си намират работа чрез връзки, а трети получават първата си истинска работа от фирма, в която дълго време са стажували. Стажовете са от полза и за фирмите, защото това е лесен и ефективен за тях начин да осъществяват контакти с млади и амбициозни хора, от които впоследствие да наемат някого на постоянна работа. Това е редовна практика в редица западноевропейски страни, която през последните години навлиза успешно и в България. Именно поради изброените ползи от стажантските програми, към повечето специалности в университетите има задължителен летен стаж като част от обучението.
Що се отнася обаче до тези студенти, които са избрали специалността си „на посоки“ без да имат особен интерес към нея, тяхната първа истинска работа може да е нещо съвсем различно от това, което са учили в университета. Не са малко и студентите, които чак по средата на следването си разбират какво всъщност е истинското им призвание. Така младежи, дипломирали се като инженери, могат да се превърнат в преуспяващи бизнесмени. Стига да имате необходимите качества, нюх към професията, амбиция и малко повече късмет, образованието и дипломата ви съвсем не са определящи за бъдещето ви професионално развитие.
Съвсем по различен начин стои въпросът относно професиите като лекар и адвокат например. Те изискват тясна специализация и доста повече години, прекарани в безсънни нощи над учебниците. Обикновено лекарите и адвокатите знаят, че искат да бъдат такива още докато са в гимназията. Тези професии са призвание за хората, избрали да ги практикуват, и дори и да работите в даден момент от живота си (най-често студентските години) в различна сфера на дейност това надали по някакъв начин ще окаже влияние върху бъдещето ви професионално развитие.
Образованието не е от значение не само, когато човек не отдава голямо значение на това, което учи, но и когато разчита предимно на шуробаджанащината в България и връзките си, за да се окичи с някоя престижна или поне високоплатена професия. Тази практика обаче ражда единствено незаинтересовани от работата и непрофесионални служители, интересуващи се само от материалното в бъдещото си професионално развитие.
В днешно време, особено в България, е ужасно трудно за един млад и амбициозен човек да си намери хубава първа работа и то по специалността, която учи. Липсата на подходяща работа, нуждата от финансови постъпления и депресията, която обхваща много безработни младежи ги карат да си търсят каквато и да е работа. Така бъдещи инженери, медици, адвокати на практика учат, за да бъдат продавачи, сервитьори, промоутъри и т.н. Но тези професии се оказват по-скоро временно решение и алтернативен вариант за печелене на пари по време на студентските години. След дипломирането си малко са хората, които се примиряват с идеята да вършат черна работа за дребни пари.
След завършването обикновено човек навлиза в една нова фаза, в която предстои да започне своята първа истинска работа по специалността, която е учил. Някои успяват благодарение на уменията и късмета си, други си намират работа чрез връзки, а трети получават първата си истинска работа от фирма, в която дълго време са стажували. Стажовете са от полза и за фирмите, защото това е лесен и ефективен за тях начин да осъществяват контакти с млади и амбициозни хора, от които впоследствие да наемат някого на постоянна работа. Това е редовна практика в редица западноевропейски страни, която през последните години навлиза успешно и в България. Именно поради изброените ползи от стажантските програми, към повечето специалности в университетите има задължителен летен стаж като част от обучението.
Що се отнася обаче до тези студенти, които са избрали специалността си „на посоки“ без да имат особен интерес към нея, тяхната първа истинска работа може да е нещо съвсем различно от това, което са учили в университета. Не са малко и студентите, които чак по средата на следването си разбират какво всъщност е истинското им призвание. Така младежи, дипломирали се като инженери, могат да се превърнат в преуспяващи бизнесмени. Стига да имате необходимите качества, нюх към професията, амбиция и малко повече късмет, образованието и дипломата ви съвсем не са определящи за бъдещето ви професионално развитие.
Съвсем по различен начин стои въпросът относно професиите като лекар и адвокат например. Те изискват тясна специализация и доста повече години, прекарани в безсънни нощи над учебниците. Обикновено лекарите и адвокатите знаят, че искат да бъдат такива още докато са в гимназията. Тези професии са призвание за хората, избрали да ги практикуват, и дори и да работите в даден момент от живота си (най-често студентските години) в различна сфера на дейност това надали по някакъв начин ще окаже влияние върху бъдещето ви професионално развитие.
Образованието не е от значение не само, когато човек не отдава голямо значение на това, което учи, но и когато разчита предимно на шуробаджанащината в България и връзките си, за да се окичи с някоя престижна или поне високоплатена професия. Тази практика обаче ражда единствено незаинтересовани от работата и непрофесионални служители, интересуващи се само от материалното в бъдещото си професионално развитие.
22.02.2010 09:26 -
Големият смисъл на малките успехи
Какво искаме? Главно разнообразие и абсолютно всичко, което ни зарежда с нова и положителна енергия. На другия полюс са факторите, които отнемат енергията ни, затова се опитваме да ги игнорираме и избягваме, доколкото това е възможно.
Понякога обаче самите ние си поставяме много високи цели, които трудно постигаме и понеже перфекционизмът е заложен малко или много в натурата на всяка жена, често се случва да се измъчваме заради малките, незадоволителни крачки, които правим.
Винаги искаме да сме по-добри в работата си, да изглеждаме по-добре, да бъдем по-организирани, по-добре платени, по-пестеливи, с по-точни преценки, с пет килограма по-слаби, с по-изправена или по-къдрава коса, по-смели във взимането на решения, по-зрели, по-категорични в мненията си, изобщо по-силни момичета.
В това отношение е хубаво от време на време да позволяваме на приятелите си или на най-близките хора да ни помагат, защото колкото и еманципирани да сме, все пак сме „нежната половина“ на човечеството.
Да, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. А нови цели си поставяме почти всеки ден – важното е да не се вторачваме в крайната точка, а да се радваме и на малките успехи, които имаме по пътя си.
Те също са напълно заслужени, могат да бъдат и повод за празник, преди постигане на крайната цел. Така ще бъдем по-уверени, че вървим на прав път и няма изпадаме в състояние на отчаяние, което да ни спъва.
Свалянето на заветните пет килограма може да ви се струва почти непосилна задача, но и сбогуването с първия един килограм заслужава подарък – нова дреха или гримове, изобщо всичко, което ни кара да се радваме.
Така пред себе си ще имаме и стимул, един вид похвала за себе си, защото колкото по-негативно настроени сме към самите нас, толкова повече това ни тежи.
Ако се ядосвате заради сприхавия шеф или шумните колеги около вас, докато работите, напрежението от нещата, които са даденост и собствените ви негативни емоции, които изхабявате в мисли за това, двойно повече утежняват ситуацията.
Игнорирайте външните стресови фактори. Работата е само част от вашия живот, а не го осмислят по начина, по който ви въздейства чаша кафе, поднесена в леглото от любимия човек или разходката с кучето, новата рецепта, която ще изпробвате в кухнята довечера.
Ако осъзнаете стойността на малките ценности, ще се чувствате значително по-добре в кожата си. „По-малкото“ често е много повече, отколкото си мислим.
Понякога обаче самите ние си поставяме много високи цели, които трудно постигаме и понеже перфекционизмът е заложен малко или много в натурата на всяка жена, често се случва да се измъчваме заради малките, незадоволителни крачки, които правим.
Винаги искаме да сме по-добри в работата си, да изглеждаме по-добре, да бъдем по-организирани, по-добре платени, по-пестеливи, с по-точни преценки, с пет килограма по-слаби, с по-изправена или по-къдрава коса, по-смели във взимането на решения, по-зрели, по-категорични в мненията си, изобщо по-силни момичета.
В това отношение е хубаво от време на време да позволяваме на приятелите си или на най-близките хора да ни помагат, защото колкото и еманципирани да сме, все пак сме „нежната половина“ на човечеството.
Да, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. А нови цели си поставяме почти всеки ден – важното е да не се вторачваме в крайната точка, а да се радваме и на малките успехи, които имаме по пътя си.
Те също са напълно заслужени, могат да бъдат и повод за празник, преди постигане на крайната цел. Така ще бъдем по-уверени, че вървим на прав път и няма изпадаме в състояние на отчаяние, което да ни спъва.
Свалянето на заветните пет килограма може да ви се струва почти непосилна задача, но и сбогуването с първия един килограм заслужава подарък – нова дреха или гримове, изобщо всичко, което ни кара да се радваме.
Така пред себе си ще имаме и стимул, един вид похвала за себе си, защото колкото по-негативно настроени сме към самите нас, толкова повече това ни тежи.
Ако се ядосвате заради сприхавия шеф или шумните колеги около вас, докато работите, напрежението от нещата, които са даденост и собствените ви негативни емоции, които изхабявате в мисли за това, двойно повече утежняват ситуацията.
Игнорирайте външните стресови фактори. Работата е само част от вашия живот, а не го осмислят по начина, по който ви въздейства чаша кафе, поднесена в леглото от любимия човек или разходката с кучето, новата рецепта, която ще изпробвате в кухнята довечера.
Ако осъзнаете стойността на малките ценности, ще се чувствате значително по-добре в кожата си. „По-малкото“ често е много повече, отколкото си мислим.
02.02.2010 12:12 -
Уговорена среща с непознат
Бихте ли приели ваш/а приятел/ка да ви уреди среща с негов/неин познат/приятел? :)
Как бихте се чувствали на подобна среща или как сте се чувствали,ако вече сте имали такава?
Известно е,че един от проблемите при такива срещи са темите на разговор.Почти всеки поне веднъж се е оказвал в капан в ситуация,където иска повече от всичко да наруши мълчанието,което се простира неловко. Как разчупвате леда в подобни ситуации? :)
Кои, според вас, са предимствата и недостатъците на уговорената среща с непознат?
Как бихте се чувствали на подобна среща или как сте се чувствали,ако вече сте имали такава?
Известно е,че един от проблемите при такива срещи са темите на разговор.Почти всеки поне веднъж се е оказвал в капан в ситуация,където иска повече от всичко да наруши мълчанието,което се простира неловко. Как разчупвате леда в подобни ситуации? :)
Кои, според вас, са предимствата и недостатъците на уговорената среща с непознат?
29.01.2010 13:46 -
Емоционална нужда
Човек, естествено, има нужда от истински, неповърхностни контакти с околните. По тоя начин той създава емоционални връзки – приятелства, любов, обич… Но на какво се дължи най-често една емоционална връзка? На интелектуалната обмяна на информация? На общите спомени? Да, предполагам, че тези двете са съставни части, ала най-решаваща според мен се явява нуждата от духовна помощ.
Човекът има нужда от други човешки същества, за да не полудее, но в същото време е индивидуалност, заградена от стените на личността. Те го разделят от другите хора, затруднявайки отношенията им и често правейки ги повърхностни. И тези стени, слава Богу, биват преодолени, когато имаме нужда от помощ. Когато не можем сами да се справим с дадено положение, когато сме в състояние на душевна или житейска трудност и имаме нужда да ни бъде подадена ръка, имаме нужда от морална подкрепа.
В такива моменти човек, първо, осъзнава своята несамодостатъчност и, второ, превъзмогва егото си – друга стена – за да потърси помощ.
Или обратния случай: човек от една страна проявява емпатия (съчувствие, влизане в положение), поне частично чувствайки болката на друго човешко същество, и, от друга, лишава себе си от време и се натоварва, за да му помогне – полага усилия, за да се грижи. „Човек става истински човек, когато започне да се грижи за нещо“ – Конфуций.
Човекът има нужда от други човешки същества, за да не полудее, но в същото време е индивидуалност, заградена от стените на личността. Те го разделят от другите хора, затруднявайки отношенията им и често правейки ги повърхностни. И тези стени, слава Богу, биват преодолени, когато имаме нужда от помощ. Когато не можем сами да се справим с дадено положение, когато сме в състояние на душевна или житейска трудност и имаме нужда да ни бъде подадена ръка, имаме нужда от морална подкрепа.
В такива моменти човек, първо, осъзнава своята несамодостатъчност и, второ, превъзмогва егото си – друга стена – за да потърси помощ.
Или обратния случай: човек от една страна проявява емпатия (съчувствие, влизане в положение), поне частично чувствайки болката на друго човешко същество, и, от друга, лишава себе си от време и се натоварва, за да му помогне – полага усилия, за да се грижи. „Човек става истински човек, когато започне да се грижи за нещо“ – Конфуций.
28.01.2010 14:52 -
Поздрав за всички любители на тази музика
Поздрав с моите любимци :) :) :)
Търсене
За този блог
Гласове: 150
Блогрол
1. Как да си кучка, но не прекалено
2. Червило с характер
3. От значение ли е ръстът в една връзка?
4. Оргазмът – удоволствие за здраве
5. Скъпоценните камъни и зодиите
6. За котките и вещерството
7. Ако хвърляте око на шефа си
8. Не поглеждай назад!
9. 10 неща, от които не си струва да се лишаваш
10. Как можах да го кажа!
11. 99 секс факта, които никога не си чувал/а
2. Червило с характер
3. От значение ли е ръстът в една връзка?
4. Оргазмът – удоволствие за здраве
5. Скъпоценните камъни и зодиите
6. За котките и вещерството
7. Ако хвърляте око на шефа си
8. Не поглеждай назад!
9. 10 неща, от които не си струва да се лишаваш
10. Как можах да го кажа!
11. 99 секс факта, които никога не си чувал/а