На високи токчета изглеждате не само стройни и сексапилни. Чифт обувки с високи токчета ще ви осигури и разтърсващ оргазъм. Чрез високи токчета ще откриете нови секс пози, ще разнообразите сексуалния си живот и ще изживеете незабравим оргазъм. 






Високите токчета влияят благоприятно на мускулите, които участват в механизма на оргазма.Когато ходите на високи токчета, стягате именно тези мускули. Това ги прави по-силни и увеличава способността им да се съкращават. Според някои изследвания именно тренирането на мускулатурата на таза ще подобри сексуалния ви живот, като ви помогне да стигнете по-бързо и лесно до разтърсващ оргазъм. Тренировките, предназначени за мускулите, отговарящи за сексуалната възбуда, са доста трудоемки за повечето жени. Носенето на високи токчета обаче успешно може да реши този проблем. Токчето обаче не трябва да бъде повече от 6-7см. По-високите обувки може имат обратен ефект. Възможно е да предизвикат болки в краката и колената. Прекалено високите токчета пречат и на красивата походка и стройната фигура. 

За някои жени чифтът обувки с високи токчета е неразделна част от секса. С времето високите токчета са се превърнали в сексуален фетиш за мъжете. Освен, че помагат да изпитате разтърсващ оргазъм, високите токчета са причината да изглеждате още по-сексапилни. Те повдигат дупето и визуално издължават краката, което няма как не завърти главата на мъжете. Тъй като мъжкото съзнание често играе ролята на ерогенна зона, то със сигурност партньорът ви ще изпита сексуално удоволствие само като ви гледа да се поклащате на високи обувки. Първата крачка към постигането на добър секс и разтърсващ оргазъм е именно предварителната сексуална възбуда на психологическо ниво. Когато вие изглеждате секси и се чувствате секси, това със сигурност възбужда както вас, така и половинката ви. Високите токчета, съчетани с предизвикателно бельо са гаранция за незабравим секс, силна възбуда и разтърсващ оргазъм. А надали има жена, която не се радва на бурен оргазъм, и мъж, който да не е щастлив от факта, че е задоволил партньорката си.

Високите токчета дори могат да се приемат за вид секс играчка. Чрез тях може да достигнете до нови измерения в секса, да откриете нови секс пози или да практикувате такива, които преди не сте пробвали. 

Високите токчета са изключително удобни и полезни за тези жени, ако обичат да правят секс прави, опряни на стената, масата или какъвто и да било друг предмет. Високите обувки повдигат таза и улесняват проникването. Тази поза е възможно да улесни и стимулацията на G-точката ви. Високите токчета могат да ви накарат да се чувствате дори по-отпуснати, когато практикувате секс в изправено положение, което ще улесни достигането ви до оргазъм. Високите токчета са чудесно допълнение и към секс позата, в която партньорът ви е седнал на стол, а вие сте в скута му с гръб или с лице към него. Обувките ще ви осигурят по-голяма височина, което ще направи движенията ви по-страстни и възбуждащи и за двама ви.


   Разбира се, жените, които не носят обувки на високи токчета, не означава, че ще изпитат по-слабо сексуално удоволствие. И без високи токчета ще достигнат до оргазъм, но пък с тях усещането ще бъде по-различно, а може би и по-хубаво за някои жени.

 Самочувствието е важно за всеки аспект от живота ни. Включително и в любовта. Чудите се какво е общото между двете неща? Истината е, че те са неразривно свързани и винаги вървят ръка за ръка.
Как се случва, че е важно да сме уверени и да се самоуважаваме и това се отразява на любовния ни живот. Нека погледнем две ситуации.





Едно момиче, което е чаровно и изглежда, че много се харесва на мъжете. То обаче винаги се усмихва плахо, държи се любезно, не изтъква качествата си и никога не гледа похотливо. Казва „Стига глупости“, когато й направят комплимент и твърди на всеослушание, че не й върви с мъжете.
Друго, също толкова привлекателно, момиче винаги се държи на ниво, общува уверено, не се смущава, когато го заглеждат. Разказва за успешните и неуспешните си връзки и за дребните флиртове, не се вълнува прекалено какво ще си кажат за нея, защото знае, че е красива и умна. Облича се добре, но красотата й идва повече от тона на гласа, маниерите, погледа...
   
Не мисля, че се съмнявате след коя повече тичат мъжете. А сега си представете, че тези момичета са едно момиче и огромната разлика между тях е просто няколко месеца, през които това момиче се е променило. То е станало уверено и се чувства добре в кожата си. Чувства, че може да има мъжа, който си е харесало и не се притеснява да действа, за да осъществи желанията си. Тя е уверена в положителния резултат, защото няма как да не се случи така, както е най-правилно.


  Нейната гледна точка е - „Аз съм сигурна, че го искам и ще му го покажа. Той ще бъде мой! Ако по някаква случайност нещата не се получат, така ще е било за добре.“ Така тя никога не е разочарована, нито прекалено сломена. Тя вярва в себе си и е сигурна, че ще намери мъжа на живота си, който ще я уважава и обича. Просто тя няма да приеме нищо друго освен най-доброто за себе си и не би била с мъж, който не отговаря на желанията й. Тя се самоуважава и изглежда твърде горда, за да си позволи някой да се отнесе с неуважение към нея. Дори, когато е във връзка, мъжете се съобразяват с нея и държат да са с нея, защото я уважават и искат жена като нея до себе си. Тези, които „отпаднат по трасето“, не са отговорили на желанията й. Тя дава най-доброто, но и очаква най-доброто. Тя е чувствителна и обича силно, но иска и нея да я обичат така силно, както заслужава. Тя не очаква повече отколкото дава и затова дава много.

А сега мили дами, представете си, че вие сте това момиче. Уверено, ухажвано и щастливо. Момиче, което може да бъде с мъжа, който я заслужава. В любовта няма място за страхливите и скромните. Повярвайте в себе си и се обичайте. Само така и другите ще ви обичат!

  Светът се е втурнал като луд да се самоусъвършенства.

Полудял е да се бори да е по-добър. Всъщност, не светът като такъв, а отделните индивиди в него.

Всеки е тръгнал да спортува, да работи по 30 часа на ден, да катери някаква професионална стълба, да изкарва повече пари, за да живее все по-добре. И не само…

На мода е да преодоляваш човешките и природните дадености. Всички искат на 50 да изглеждат като на 35, а на 60 – като на 25, телата им да са бързи, силни, едрогърди и лишени от този враг на планетата наречен подкожна мазнина.

Всичко живо бори речни бързеи, виси от някъде с главата надолу, потапя се там където не му е мястото. Ако му беше там мястото природата щеше да му е дала криле, а тя не е, нали така?

Разбира се, в самия стремеж към по-добро няма лошо – той е родил демокрацията, равните човешки права, плурализма. Няма лошо и в стремежа да преодолеем привидните ограничения – заради него летим със самолет, например.

Лошото е когато стремежът към съвършенство е патологичен, а повярвайте ми, той е станал такъв. Страшно е и когато светът се върти около патологичен стремеж към нечовешко. И когато всеки си мисли, че може и има право да го изисква от другите.

Всеки има изисквания към нас. Родителите – да сме отличници, да сме прилежни, да сме отговорни, да вдигнем сватба с някой дето не пуши, не пие, не ходи по жени и се прибира от работа в 18:30.

Гаджетата ни искат да сме представителни и добри аксесоари за пред приятелите им. Искат да си мълчим, когато трябва и да викаме от кеф, пак само когато трябва. Искат да не им досаждаме и да харесваме хобитата им.

Приятелите ни искат да харесваме гаджетата им, нищо че те не ни харесват. Всеки иска нещо, всеки има някаква критика, всеки ни поставя летва и повечето хора я вдигат все по-високо и по-високо.

Най-интересното е, че всеки е подложен на същото от останалите, но все пак го иска и от теб. Всеки ти търси кусури. Само кучето ти те обича такъв, какъв си.

Хубаво е да се усъвършенстваме, да искаме да се променяме към по-добро и да си дялкаме треските за дялкане. Обаче сега сложете ръка на сърцето и признайте – не ви писва!? Не ви ли писва, колкото и да се стараете винаги да има някой недоволен? Винаги да има някой, който да иска все повече и повече от вас?

Винаги да има някой, който да ви критикува? Винаги да има някой, на който нещо у вас да не му харесва. Писва. И в един момент ти се иска просто да метнеш едно звучно "Fuck You All", да се самопотупаш по рамото и да спреш да се вълнуваш от нивото на съвършенство, което си достигнал и от чуждите мнения за теб.

И възниква един много основен въпрос: Трябва ли да променяме себе си, само защото някой има критика за нещо? Трябва ли да променяме себе си, само за да задържим хората около нас?

Да, постепенно губим хора, защото някой не харесва нещо, което си, което правиш, което те радва. Това означава ли, че трябва да променяме себе си и живота, който водим? Изборът да сме сами или да сме себе си ли е?

А иначе, скъпи мои, светът е несъвършен, face it! Пълен е с бирени кореми и целулит, с малки пишки и малки цици, с мързел. Но най-препълнен е с комплекси.

И ако всичко, което те интересува е размерът на нечий задник, си или тъп, или повърхностен или и двете. Съвършените хора са на едно друго място, ама аз лично не искам скоро да ходя там.

А и не мисля, че ще ме пуснат – твърде несъвършена съм. Ако на някой това не му харесва, може спокойно да го ду*а, най-възпитано казано.
 

 Независимо от приликите и разликите при двата (полови) лагера, едно нещо е безспорно: ревността грози човека.

Въпреки че темата важи и за мъжете, и за жените, ще погледнем само през мъжките очи, тъй като рубриката го изисква.

Да започнем така: отиваш на първа среща; опознавате вкусовете, навиците, житейските си философии и реакциите си.

След това – очевидно доволни от първото впечатление – катерите левъл след левъл, минавайки през флиртове, целувки, физическо разголване и за финал: секс. (Последното, разбира се, невинаги е част от първите срещи, което всъщност е положителен знак, ако имаш за цел нещо по-сериозно.)

Допадате си всякак или почти; дребните недостатъци и разминавания не са основателни, за да не се виждате повече, така че започвате връзка и в началото всичко върви по вода.

Докато един ден – понякога минават месеци, а друг път може да се случи почти веднага – не си давате сметка, че жената до вас е ужасно ревнива.

И не става дума за беглата, спорадична и дори приятно гъделичкаща ревност, при която единият партньор просто дава недвусмислени сигнали на другия, че му/й пука за него/нея.

Тук говорим за обсебващата ревност – онази, която се вкопчва в теб хищнически и с която си погребваш досегашния начин на живот, само и само да угодиш на желанията и да убиеш овреме подозренията на своята половинка.

Влюбването ти обаче е толкова силно, че обикновено не се съпротивляваш, а когато вече страстите са по-окопитени и искаш да промениш ревнивия статус на връзката си, разбираш, че нейният каприз се е превърнал в общ навик, в настроение, в стил и закон на взаимоотношенията ви.

Точно така, в един момент е прекалено късно – свикнеш ли ревнивия си партньор на компромиси спрямо неговия емоционален/психологически недъг, ще се почувстваш още по-виновен, когато някой ден все пак решиш да си извоюваш своето.

Естествено, ревнивите мъже са също толкова вредно явление.

Странното е обаче, че жените по-често търпят ревнивци, докато голяма част от “силния пол” е готова да понесе ревниви капризи до съвсем умерени граници, след което директно ти показва вратата... освен ако не е от именно онези по-идеалистично настроени типове, които са готови да направят големите жертви в една връзка, само и единствено, за да се превърнат в нейни роби накрая. Не е редно.

Понякога дори е жалко – най-малкото защото една връзка може да има страхотно бъдеще и двамата влюбени да са много печени, но само поради факта, че единият има патологичен проблем с комплекси за малоценност, страх от изоставяне и чувство за собственост (да, може да си пич, дори и ако страдаш от подобни чувства; рядък, но наблюдаван феномен), накрая всичко приключва с ред сълзи, ред сополи и някоя балада на Red Hot Chili Peppers.

Затова единственият цяр, който може да се предпише, помага само в ранната фаза на заболяването: усетиш ли неоправдана и изискваща ревност у партньора, обясни му набързо своята гледна точка, като не забравяш да завършиш с изречение от рода на: “Ако искаш да продължим, изхвърли ревността в тоалетната.”
 

Смятате ли,че то е злато или не винаги е такова?
Как постъпвате,когато някой отсреща ви крещи - и вие ли му отвръщате със същото или просто си замълчавате?
Казвали са ми,че понякога е по-добре да не обръщаш внимание на злонамерени хора и лоши реплики.Понеже ако им отвърнеш ,те ще продължават да те ядосват и да ти говорят глупости,докато,ако си замълчиш и нищо не им казваш - тогава е по-вероятно и те да млъкнат,а даже и да се зачудят защо нищо не казваш... Така не знаят какво ти се върти в главата... :)
Мислите ли,че това е добър подход?